Катержина Шеда (1977) е чешка художничка, чието творчество е близко до т.нар. социална архитектура. В периода 1999 г. – 2005 г. тя учи в Академията за изящни изкуства в Прага, в класа на проф. Владимир Коколия.

В творбите си Катержина Шеда обръща внимание на събития със социална насоченост, често привличащи стотици участници, които по никакъв начин не са свързани с изкуството. Повечето събития се провеждат направо в селата или по улиците на градовете. Експериментирането с междуличностни взаимоотношения цели да отклони участниците от техните стереотипи или социална изолация. Художничката се опитва да предизвика постоянна промяна в тяхното поведение посредством собствената им (предизвикана) активност и употребата на ежедневни средства по нов начин.

Автор е на голям брой проекти със социална насоченост, които е реализирала в Чешката република и в чужбина. Получавала е покани за реализиране на индивидуални проекти, напр. от LIAF, Норвегия (2019), галерия Ikon, Бирмингам (2019), IHME, Хелзинки (2016), SF Moma, Сан Франциско (2013–2014), Tate Modern, Лондон (2011) , и много други. Участвала е в 16-то международно архитектурно изложение във Венеция (2018), MMOMA, Москва (2016), Триенале на изкуството EchigoTsumari 2015 в Япония, Биенале във Венеция (2013), Kunstmuseum Luzern (2012), музеят Mori, Токио (2010), New Museum, Ню Йорк (2009), Manifesta 7, Болцано (2008), 5-то биенале в Берлин (2008), „Ренесансовото общество“, Чикаго (2008) и Documenta 12, Касел (2007) и други.

Многократно е награждавана за творчеството си: „Архитект на годината 2017“ (Чешка република), „Magnesia Litera“ за журналистика (Чешка република), наградата за продукция на TAKU (Финландия), „Най-красивите чешки книги“ (Чешка република), награда на Обществото за съвременно изкуство (Великобритания), награда „Jindřich Chalupecký“ (Чешка република), награда „Fluxus“ (Германия), награда „Essl“ (Австрия) и др.

Катержина Шеда има публикувани над тридесет книги и публикации, подробно представящи нейните самостоятелни проекти. Тя изнася лекции върху творчеството си в училища, културни центрове и галерии, но също така и в малки населени места, като се стреми да запознае широк кръг хора със своята работа и по този начин да ги мотивира самите те да проявят активност. www.katerinaseda.cz

Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. тя е част от екипа на Софийска градска художествена галерия като куратор в галерия „Васка Емануилова”, където работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията.

Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. тя е част от екипа на Софийска градска художествена галерия като куратор в галерия „Васка Емануилова”, където работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията. Интересува се от културна история, съвременно изкуство, социалния, политически и образователен аспект на институциите за изкуство. Михайлова е сътрудничела като куратор на проекти на художници за публичното пространство, на самоинституционализиращи се платформи, образователни инициативи и др., сред които дългосрочни проекти с широк обществен отзвук като „Проект 0” на Кирил Кузманов (2010 – 2014) за пространството на Капана в Пловдив, 0gms Галерия в чекмедже на Иван Мудов (2010 – 2013); инициатор и куратор е на продължаващия проект „90-те. Началото на мита” (2015 -) за популярната култура на прехода в България. През 2015 г. курира изданието на София куиър форум с надслов „Сладък съюз”. Владия е участник в оснoвната работна група (сфера „Визуални изкуства”) изработила Стретагията на свободната творческа сцена в София – „Споделена визия” (2016 – 2018). Тя е завършила Академията за културен мениджмънт на Гьоте-институт София и Столична община (2015 – 2016). През 2017 г. тя е куратор на юбилейната програма на фондация „Отворени изкуства” като част от фестивала НОЩ/Пловдив, както и на мащабната изложба, представяща млади автори в Софийска градска художествена галерия – „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея”. През 2019 Михайлова е артистичен директор на градския фестивал НОЩ/Пловдив с основна кураторска изложба „Общо място“; тя курира и финалната изложба „София утре“ на дългогодишния проект „Визия за София“ в Ларгото на София – Музей за история на София. 

През годините е посещавала различни кураторски курсове и е проучвала съвременни автори в Швеция, Австрия, Италия, Германия и др. Автор е на редица статии, публикувани в каталози на автори, биеналета, издания за изкуство и културната преса в страната и чужбина.

жителите стана ясно, че повечето семейства прекарваха съботните дни в сходни занимания. Втората ми констатация беше, че жителите на селото таяха известен скептицизъм : те смятаха, че важните събития се случват в градовете (казваха „тук няма нищо“, когато говореха за своето село). Задачата ми беше да изведа ежедневието им на показ. Използвах въпросника, за да формулирам „График за един ден“ – задължителна програма за събота, 05 май 2003 г. – и се опитах да убедя всички хора да я спазват. И така, всички се събудиха, отидоха да пазаруват (всеки купи едно и също нещо на символична, спонсорирана цена), преметоха тротоарите пред домовете си, обядваха кнедли с доматен сос, излязоха да пият по бира и след това всички изгасиха осветлението в домовете си едновременно. Тази проста игра успя да покаже на хората, че в едно малко населено място също могат да се случват значими неща:  просто всички трябва да ги правят заедно. (Катержина Шеда, 2003). 

ТАМ НЯМА НИЩО
Продукция: 2003
Място: Поньетовице, Чешка република
Участници: Жителите на с. Поньетовице
Рисунки: Катержина Шеда
Графичен дизайн: Катержина Шеда
Фотография: Вит Клусак, Катержина Шеда
Продуцентски екип: Катержина Шеда
Проектът възниква като задание в края на третата учебна година при проф. Владимир Коколия в Академията за изящни изкуства в Прага. 

КОИ СМЕ НИЕ
ЗАЩО ЮНЕС-КО?
www.unes-co.cz
ЮНЕС-КО видео
ЮНЕС-КО ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ
ЕДНО ВРЕМЕ

в една земя през седем планини, седем реки и седем възвишения, се въздигал в чешките земи  един приказно красив град.  Казвали, че никъде другаде по земята не можело да се види толкова много красота и започнала да се разпространява вестта, че този град е истинска скъпоценност. Посетители от всички краища на света заприиждали да му се възхищават с благоговение и всеки искал да прекара в него поне една нощ. Но нямало достатъчно къщи и затова местните жители започнали да отдават домовете си на хората от далечни земи. Така всеки посетител прекарвал удобно една нощ в града, нахранвал се до насита в местния хан и си купувал нещо за дългото пътуване до дома. Новината се разпространила бързо по целия свят и броят на посетителите нараствал с всяка следваща година. 

И така, жителите на града се отказали от онези домове, които били останали в центъра и си построили прости къщи в покрайнините на града. Там преместили и магазините, от които се нуждаели в ежедневието (аптеката, бакалницата, дрогерията …). Чуждите посетители така или иначе не се интересували от подобни неща. На тяхно място изникнали магазини с далеч по-ценни стоки: злато, бижута, скъпоценни камъни, кожа – пиршество за очите! Идвали все по-голям брой чужденци от все по-далеч. Улиците се пълнели с множество хора, които заставали наоколо на големи групи и развълнувано се възхищавали на всеки детайл. Градът станал непроходим, затова местните решили да се откажат и от улиците; те спрели въобще да идват в града. Превеждали всичко на езици, разбираеми за туристите и обещали, ако някога влязат в стария град, да се опитат да бъдат невидими. Чужденците били въодушевени и продължавали да прииждат все повече и повече. Снимали се навсякъде – поединично и заедно. Всичко изглеждало перфектно, докато не дошъл нашият герой и не съсипал всичко.

ПЛАДНЕШКИ ОБИР
Това лято ходих в Чески Крумлов на семейна ваканция. Но това, което видях по улиците на града, далеч надхвърли всичките ми представи. Улиците бяха пълни с туристи, които стояха на всеки ъгъл и напълно възпрепятстваха преминаването. Необитаеми сгради, превърнати в хотели, места за нощувка със закуска или ресторанти. Безинтересни улици, повсеместен контрол върху всичко на местните жители, които се бяха изнесли от центъра. Стоях там и гледах втренчено, като се опитвах да си спомня къде съм виждала подобно нещо преди. Всичко беше някак познато и при все това напълно объркано. Всеки детайл ми напомняше нещо, но не можех да определя какво точно. Чувствах се абсурдно – намирах се на място, което не можех да видя.

И най-накрая ми просветна: виетнамският мини-маркет на ъгъла, неприязненото отношение към мястото, нежеланието на местните да посещават центъра, липсата на внимание, непроходимите улици, групите хора, стоящи наоколо, въпросът за безопасността и сигурността, магазините със стоки, от които никой няма нужда, прекалено многото бижутерски магазини, комбинацията от езици. Това място е като БРОНКС! Зона на изключване! „Пладнешки обир!“ оплака се майка ми, когато видя цените в една витрина. „Скандално!“ – възкликна съпругът ми, когато осемгодишната ни дъщеря поиска един прекалено скъп сладолед. „Как изобщо може да се живее тук ?!“ – добави майка ми и приключи въпроса.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН: ЗОНА НА СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ
На пръв поглед вероятно изглежда абсурдно да наречеш центъра на Чески Крумлов зона на изключване. Но ако се абстрахирате от фасадите на града, с пълна сила ще се разкрият местните отношения. Ето защо реших да подходя към града като към зона на изключване и да използвам такава стратегия, каквато се прилага на подобни места, за да променя настоящата ситуация в Крумлов. 

1. НОРМАЛЕН ЖИВОТ
Връщане към нормалния живот, което да е видимо по улиците на града. 

2.ТРУДОВА ЗАЕТОСТ
Предлагане на РАБОТНИ МЕСТА, каквито са най-необходими в конкретното населено място. 

3. ЖИЛИЩА
Осигуряване на подкрепа за трудещите се семейства чрез предлагане на жилищно настаняване в самото населено място. След подробен анализ на тези три точки осъзнах, че най-необходимата работа в центъра на Крумлов е БЕЗРАБОТЕН РОДИТЕЛ или БАБА ИЛИ ДЯДО – този вид работа, при която някой реален човек се занимава с ежедневни семейни дейности по улиците на града, по време на които прекарва време с децата си. Този вид дейност всъщност превръща града в истински град, а не просто във фон за туристите. 

СВОБОДНО ПРОСТРАНСТВО
Въпреки че проектът се реализира основно по улиците на Чески Крумлов, основната тема е много по-универсална и е тясно свързана с Венеция и с основната тема на биеналето тази година: СВОБОДНО ПРОСТРАНСТВО / FREESPACE. Венеция се е превърнала във фон за туристи точно толкова, колкото и Чески Крумлов. Всяка година градът бива наводнен от хиляди посетители от цял ​​свят и местните жители са започнали да се оттеглят – първо в домовете си, а след това и извън града. Венеция се е превърнала в остров за туристи. Местната атмосфера е заменена от туристическа атмосфера. Навсякъде e пълно с хотели и места, предлагащи нощувка със закуска, през активния сезон градът се задъхва и става почти непроходим за местните жители. С този проблем се сблъскват много места по света, където хората започват да говорят за регулиране на броя на посетителите или дори за събиране на входна такса за историческия център на града. Продажбата на билети за посещение на град звучи налудничаво, защото в крайна сметка чрез билета един град се превръща в истински музей под открито небе. Целта ми е да окажа въздействие върху улиците „от самата основа“, като въведа нормален живот – а не „отгоре надолу“, като начислявам вход. Свободното пространство не е на улицата; то е мястото в главите ни, което ни позволява да действаме нормално, независимо къде се намираме. Това на пръв поглед банално определение е почти невъзможно да бъде реализирано в действителност. Научаваме се да следваме хиляди правила и да наказваме всяко нарушение. За мен улиците на Крумлов и Венеция са отлични примери за загубата на „свободно пространство“. Ето защо считам, че темата за СВОБОДНОТО пространство се състои в ангажиране с работа, която оказва много по-голямо влияние върху градските улици от която и да е сграда.

ЮНЕС-КО
Продукция: 2017–2019
Локации: Чески Крумлов, Чешка република; Венеция, Италия
Куратори: Катержина Шеда, Хана Ирмусова Лазаровиц
Текстове: Катержина Шеда, Хана Ирмусова Лазаровиц и др.
Участници: Вера и Йозеф Чаркови, семейство от централна Чехия, Петра Хавиарова и Павел Висушил, Петра Семерадова, Итка Конрадова, Мария и Адам Хвайови, Луси и Мартин Хишек, Габриела Гайдошова, Яна Флекова и Руда Юрашек, Ева Тихомирова и Адам Рихецки Петра Люис, Катержина Кухтова, Зденка и Ян Дудови, Ева Махова и Ян Тилингер, Ева Бартонова и Давид Бартон, Луси Бауерова, Петр Холинка, Павел Клега, Бохумила Мрзенова, Станислав Маржик, Йитка и Роман Киселкови, Мари Ванкова и Мирослав Ванек, Петер Кочис, Хана Янска и Матей Янски, Анна Янецка, жители на Чески Крумлов и туристи
Рисунки:  Катержина Шеда, Юли Клусакова, Давид Вавра, служители на ЮНЕС-КО и жители на град Чески Крумлов
Визуална идентичност : Катержина Шеда и Милан Недвед
Графичен дизайн: Милан Недвед, Микулаш Махачек, Кристина Дринкова
Фотография: Роман Франк, Габриел Фрагнер, Лубомир Стибурек, Вероника Брунова, Матоуш Бичак, Якуб Маче, Либор Свачек, Катержина Шеда, служители на ЮНЕС-КО
Архитектурен дизайн на монтажа на павилиона: CCEA MOBA Ивет Вашуркова в сътрудничество с Рачита Заксена, Чирантан Патил, Суапнил Дангри
Продуцентски екип: Катержина Шеда, Хана Ирмусова-Лазаровиц и служители на ESAC в Чески Крумлов, Адам Будак, Михал Щохл (Национална галерия в Прага), Луси Фаулерова, Мартина Раш, Петра Люис, Катержина Кухтова, Давид Ондра, Ян Латал, Матоуш Бичак, Мария Магдалена Кочова и др.
Сътрудничество и подкрепа: Център за изкуство „Егон Шиле“, Чески Крумлов, Министерство на културата на Чешката република, Национална галерия в Прага, град Чески Крумлов, „Франко Софиантино Кънтемпорари Арт Продакшънс“, Чешката телевизия, Асоциация „Крумлех“, жители на Чески Крумлов и др.
Проектът възниква в рамките на представянето на Чешката република на 16-то международно архитектурно изложение във Венеция. 

Големият опознавателен конкурс

Първият път, когато се озовах на жп гарата в Будапеща, имах чувството, че това е същото място в Чешката република, от което бях тръгнала 4 часа по-рано. Бях преживяла същото усещане на много места в Будапеща и покрайнините му. Сивите жилищни сгради, бавно обличащи се в цвят, хипермаркетите разположени по очертанията на града, изникващите отвсякъде огради, проблемните покрайнини …
Подобно чувство изпитах най-силно в Тьорьокбалинт, град, разположен на 15 км от Будапеща. През 2007 г. към това традиционно село с неговите стари сгради е застроен нов квартал от самостоятелни къщи, наречен Тюкьорхедь (Огледален хълм), с което статусът му се издига в град. Нелепата, донякъде причудлива колония от самостоятелни къщи, каквато често може да се види в покрайнините на големите градове или в група от близко разположени села, изглеждаше сякаш привнесена от някъде другаде. В архитектурно отношение не личеше да е съобразена с някакви естетически правила и в този унгарски град това беше особено поразително. Почти всяка къща беше построена в различен стил или поне съдържаше елементи, вдъхновени от чужди архитектурни стилове (италиански капаци, гръцки колони, английски прозорци …). Тази странност караше човек да се чувства сякаш в град на ЧУЖДЕНЦИ (и за съжаление чувството не се дължеше само на архитектурата). През деня не се срещаше почти никой; в сутрешните часове мястото се изпразваше, сякаш с магическа пръчка (повечето хора пътуваха до работа в близкия град). Обикновено местните нямаха време за общуване, така че собствениците на жилищата „до ключ“ често в крайна сметка не знаеха кои са съседите им или с кого могат да се срещнат в района.
Там не може да се открие ясно обособен център, а просто мрежа от неразличими, взаимосвързани улици. Човек никога не чувства особен ентусиазъм да се разхожда наоколо, а след като е вървял покрай огради и метални порти в продължение на час, започва да се усеща сякаш в затвор. Уличната МРЕЖА по същество разделя съседите едни от други и вместо да виждат в най-близката улица път, който да ги свърже, те виждат път за бягство.
На 30 октомври 2010 г. организирах конкурс с участието на почти 600 семейства, с който целях да ги мотивирам да се опознаят. Месец преди събитието, всяко семейство получи задачата да нарисува гледката от техния имот през отворена врата или порта, без да показва рисунката на други семейства. Всички рисунки, неподписани, бяха събрани в книга, която всяко семейство получи в деня на конкурса. Задачата изглеждаше проста, но всъщност беше доста сложна: в рамките на един ден да се открият местата, от които е нарисувана всяка рисунка, и да се запише адресът на художника. Задачата обещаваше със сигурност, че местните жители не само ще разгледат заобикалящата ги среда, но и ще се видят един друг – и междувременно ще се опознаят.
От самото начало обаче подозирах, че тъй като хората, живеещи на подобни места, нямат необходимост да познават отблизо непосредствено заобикалящата ги среда, ще трябва да бъдат мотивирани да участват в дейността. Ето защо реших да обявя награда, която да е достатъчно привлекателна, така че повечето от жителите да проявят интерес към идеята. В същото време обаче тя трябваше да е в съзвучие с процеса на опознаване на дадено място. Следователно, реших да наградя победителя с друго подобно преживяване. Семейството, спечелило конкурса, щеше да получи 14-дневно пътуване до Флорида. (Катержина Шеда, 2010)

ОГЛЕДАЛЕН ХЪЛМ
Продукция: 2010
Място: Тьорьокбалинт – Тюкьорхедь, Унгария
Участници: жителите на Тюкьорхедь, Катержина Шеда
Рисунки: жителите на Тюкьорхедь, Катержина Шеда
Визуална идентичност и графичен дизайн:  Адам Махачек, Себастиан Бонер („Уелкъмту.ас“)
Фотография: Михал Хладик
Продуцентски екип: Катержина Шеда, Кристина Сипьоц(Музей „Лудвиг“, Будапеща), Маркета Венцлоо, Сара Францова, Дюла Мадяр, Анна Франциска Ковач, Андреа Балаж, Лилия Чизмадия, Етелка Сабо, Чешки център, Будапеща: Михал Черни, Роберт Гал и други.
Проектът е иницииран и подкрепен от Музей „Лудвиг“, Будапеща (куратор Кристина Сипьоц), фондация „Петер унд Ирене Щифтунг“ и  „Франко Софиантино Кънтемпорари Арт Продакшънс“, Италия.

Баба ми Яна (родена 1930 г.) е основна тема на разговори в нашето семейство през последните пет години. Независимо от това, че беше водила активен начин на живот, след като се пенсионира, тя реши да се отдаде на пълно бездействие, въпреки че домакинството, което поддържаха с дядо ми, не позволяваше това да се случи. Смъртта на дядо ми, която беше очевиден удар, се превърна за баба ми в извинение за един напълно безделен живот, на който тя се е отдала с удивително старание. Става от леглото едва за обяд, който майка ми й носи. Не обича да се облича, нито да се мие (често ни напомня, че никога не е обичала водата). Не готви, защото не харесва вкуса на ястията, които приготвя и не чисти, защото твърди, че няма нищо за чистене. Няма да излезе на разходка или да пазарува, просто защото няма желание. Телевизорът се превърна в любимия й член на домакинството и тя е напълно способна да го гледа непрекъснато цяла седмица. Гледа само Nova [телевизионен канал], защото очевидно този бутон намира най-лесно на дистанционното управление.
„Няма значение.“ Това е отговорът на повечето ни въпроси. И въпреки че е здрава и може да се справя и сама, ние сме принудени да правим абсолютно всичко за нея, включително да вземаме решения.
В резултат на това отношение тя постепенно загуби приятелите си, а ние загубихме интерес да разговаряме с нея за каквото и да било друго, освен за нейното безделие. Именно това ме вдъхнови да се опитам да я накарам да направи нещо, а по този начин и да ни даде нова тема за разговори.
От самото начало изключих всякаква домакинска работа, защото тя я възприема като  заробване. Освен това установих, че живее повече в миналото, отколкото в настоящето, затова се опитах да й въздействам по този начин. Едно от малкото неща, за които тя често си спомня, е 33–годишният й стаж в магазин. Като ръководител на склад за инструменти в магазин за домашни потреби в Бърно (1950–1983), тя помни над 650 артикула стоки заедно с цените им. Ето защо се постарах да възстановя магазина (най-малкото чрез снимки ) и да се върна назад във времето, в което е работила. По този начин различните видове стоки, които тя започна да рисува под мое ръководство, се превърнаха в основен двигател на нашите разговори през последните месеци. Не само успях да й намеря смислена дейност, но и междувременно изчезна онази нейна зловеща фраза, която по същество беше причината за целия проект. За първи път от много дълго време тя започна да получава похвали от цялото семейство и да проявява искрен интерес към това, което върши. (Катержина Шеда, 2010)

ТАМ НЯМА НИЩО
Продукция: 2003
Място: Поньетовице, Чешка република
Участници: Жителите на с. Поньетовице
Рисунки: Катержина Шеда
Графичен дизайн: Катержина Шеда
Фотография: Вит Клусак, Катержина Шеда
Продуцентски екип: Катержина Шеда
Проектът възниква като задание в края на третата учебна година при проф. Владимир Коколия в Академията за изящни изкуства в Прага. 

My largest public project to date was “There’s Nothing There,” a community game involving most of the residents of the Moravian town of Ponětovice. The results of a questionnaire I distributed to the town’s inhabitants showed that most families would spend their Saturdays doing similar things. My second finding was that the villagers harbored a certain skepticism: they thought anything important would be taking place in cities (they would say “there’s nothing here” when talking about their village). My task was to put their everyday life on display. I drew from the questionnaire to formulate a Schedule for a Day – an obligatory program for Saturday, May 5, 2003 – and tried to convince all of the town’s people to stick to it. So,everyone got up out of bed, went shopping (everyone bought the same thing for a symbolic, sponsored price), swept their walkways, had a lunch of tomato sauce and dumplings, went out for a beer and then all turned out their lights at the same time. This simple game helped show people that big things can happen in a small town too: you just all have to do them together. (Kateřina Šedá, 2003)

THERE IS NOTHING THERE
Production: 2003
Site: Ponětovice, Czech Republic
Participants: Residents of the village of Ponětovice
Drawings: Kateřina Šedá
Graphic design: Kateřina Šedá
Photography: Vít Klusák, Kateřina Šedá
Production team: Kateřina Šedá
The project originated as a year-end assignment (3rd year) for Prof.
Vladimír Kokolia at the Academy of Fine Arts in Prague

Ако се разхождате по улиците на Лос Алтос, не е сигурно че ще срещнете друг човек (освен в центъра на града). Никой не ходи пеш там и навсякъде по улиците ще видите табели „Наблюдение на квартала“, което в свободен превод означава: ако видите нещо подозрително в района, звънете на полицията. В моя случай, подозрителната дейност беше да се разхождаш наоколо. Всеки ден ми се налагаше да обяснявам на полицията, че не мога да шофирам без свидетелство за правоспособност, а те ми отговаряха, че щом няма тротоари, значи никой не желае аз да се разхождам там. 

Без колебание бих описала Лос Алтос като „друг свят“. На пръв поглед всичко е изключително прекрасно – безоблачно небе всеки ден, най-богатите хора, великолепни автомобили, огромни къщи, най-добрите училища, най-обещаващите старт-ъп компании. В действителност обаче, нищо от това не ме изненада. Знаех, че погледнато от друг ъгъл и в контекст, винаги се придобива различна представа. Нужно е само да попитате някой местен за даден проблем, за да се отприщи монолог от оплаквания. Но както се оказа, установяването на какъвто и да било контакт с местните само по себе си беше проблем. Първоначално прибягнах до метода на „препредаването“, при който контактът с даден човек се осъществяваше единствено въз основа на препоръки; след това този човек щеше да ме пренасочи другаде … или пък не. Процесът беше доста трудоемък, но вероятно единствено възможния при тези обстоятелства. Въпросите за проблеми обикновено биваха посрещани с израз на изненада, последвана от оглушителна тишина; а след известен размисъл, отговорът винаги беше един и същ: „Не знам, всичко е страхотно.“

Двете основни неща, които разбрах по време на допитванията си до местните жители, бяха, че в Лос Алтос наистина всичко е чудесно и че ключова мярка там е успехът. Титлата „най-добър“ там обикновено се признава въз основа на споделен модел на образование (средното и висшето образование в региона са сред най-добрите в САЩ), така че естествено всички са успели. Най-доброто образование, най-добрите къщи, най-добрите автомобили – един шаблонен успех.

Постепенно осъзнах, че по ирония на съдбата съсредоточаването на всички тези най-добри постижения на едно място в крайна сметка ги прави съвсем обикновени. Започнах да се питам как бих могла да преобърна този принцип и да разкрия индивидуалността на всеки човек, като измервам обичайните неща. Подходих към мястото така, както го възприемат повечето хора – като недостъпен, изолиран свят с всичко най-добро. По примера на „Световни рекорди на Гинес“ реших да създам книга с рекорди в Лос Алтос, за да покажа уникалността на всеки жител въз основа на обикновените неща. Отворих офис „СВЕТОВНИ РЕКОРДИ В ЛОС АЛТОС 2014“ в центъра на града и обявих конкурс в същите области, които могат да бъдат намерени в „Световни рекорди на Гинес“. Освен това добавих към конкурса категория неизмерими рекорди, които също станаха много популярни.

Първоначално хората не разбраха намерението ми и помислиха, че търся действителни световни рекордьори, които живеят в Лос Алтос. Нещата се промениха, когато кметът на Лос Алтос се включи в конкурса в категорията „НАЙ-МЛАД КМЕТ НА ЛОС АЛТОС“, която съвсем логично спечели веднага. След това хората започнаха да предлагат десетки различни рекорди, но всички имаха една обща черта – бяха замислени така, че тези, които ги предлагаха, ги печелеха веднага. През цялото време не се състоя състезание в никоя категория и всички най-добри имаха възможността да останат най-добрите.

Заедно с графичния дизайнер Адам Махачек създадох книгата с рекордите като най-малката книга в Лос Алтос и снабдихме всеки екземпляр с оригинална корица, свързана с конкретен рекорд. Церемонията по награждаването, на която присъстваха рекордьорите и широката публика, се проведе в местния музей и за мнозина това беше първият път, в който някога се срещаха лице в лице. (Катержина Шеда, 2014)

ВСИЧКО Е СЪВЪРШЕНО
Продукция: 2014
Място: Лос Алтос, Съединени щати
Участници: Жителите на Лос Алтос, Катержина Шеда
Рисунки: Катержина Шеда, Адам Махачек
Фотография: Катержина Шеда, Адам Махачек, Михал Хладик, Давид Ондра, Ели Ван Хаут и жители на Лос Алтос
Визуална идентичност и графичен дизайн: Адам Махачек
Продуцентски екип: Катержина Шеда, Давид Ондра, Адам Махачек, SF MOMA
Иницииран и подкрепен от Музей за модерно изкуство, Сан Франциско (SF MOMA) в рамките на нетрадиционна изложба, озаглавена „Проект Лос Алтос: SF MOMA в Силициевата долина“.
Награда: „Най-красива чешка книга на годината“ 2014, категория – каталог.